mikokiko

УРАААА ЩЕ ПРЕИБЕРЕМ ПАК РУМЕН РАДЕВ, ВЕЛИКИЯ МАНИПУЛАТОР!

05.09.2020 г., ГЛЕДАНЕ НА МЕРКИТЕ ОТ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НА ЗАДЪРЖАНИТЕ ПРЕД ПАРТИЙНИЯТ ДОМ - НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ПРОТЕСТА ОЗАГЛАВЕН "ВЕЛИКОТО НАРОДНО ВЪЗСТАНИЕ" НА 02.09.2020 г.,

[ 25 март 2024 г. 12:12 ] ⁨Miko Kiko⁩: Кога влиза в действие определената с Конституцията организация на съдебната власт? Съгласно § 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 г./: ”Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал.2”, а именно:”в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила.” Виж „§ 3. /2/ от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България. Иначе казано, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданско процесуален кодекс, Наказателно процесуален кодекс, Административно процесуален кодекс и др. е следвало ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ преди изтичането на едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила, т.е преди 13.07.1992 г. Този срок важи и за Закона за адвокатурата. Посоченият срок в §4 във връзка с § 3 алинея 2, от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./ има заповеден задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект. Това е срокът, в който задължително трябвало да се упражни дадено право:в случая приемането,обнародването и влизането в сила на законите , свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт. Този срок започва да тече от момента на възникването на това право /в случая от 13.07.1991г./ и е изтекъл на 12.07.1992 г. Преклузивният срок по дефиниция не предпоставя и не допуска нарушаването на това право /в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт/. Преклузивният срок прокламиран от Конституцията, тече по отношение на всички. С изтичането му, възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание. Затова с право в юридическата наука и практика се счита, че преклузивният срок има фатален характер. Фаталността му в случая, се изразява в това, че щом като Конституцията изрично заповядва, крайният срок за приемането на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт да е 13.07.1992 г., то с изтичането на този срок, не съществува конституционосъобразна възможност той да се промени, да се „разтегли”и изпълнението му да се „наваксва”в друго време, по-късно от посоченото. Незачитането на конституционно установения преклузивен срок, обаче, води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя, за да „навакса”пропуските, то тези действия са неконституционни, незаконни и нищожни. Нищожни са и актове на властта – законодателна, изпълнителна /централна,местна /или съдебна, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони.Затова тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици. Какви са фактите в Република България в действителност? В противоречие с § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г. от различните народни събрания след 13.07.1992г. са приети и обнародвани закони,свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната система както следва: Законът за съдебната власт е Обнародван в ДВ,бр.59 от 1994 г. с последвали актуализации до ДВ,бр.6 от 1999 г.и по-късно; Гражданско процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.59от 20.07.2007 г.; Административно процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.30 от 2006 г.; Наказателно процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.86 от 2005 г.; Законът за адвокатурата е Обнародван в ДВ,бр.55 от 2004 г.; Законът за правната помощ е Обнародван в ДВ,бр.79 от 2005 г. Съзнателно се отразява първоначалното приемане и влизане в сила на посочените закони, а не се цитират множеството последвали техни „изменения и допълнения”. Забавата за издаването им е очевидна -15, 16 ,17 години след изтичането на преклузивния срок. Налице е погасено право поради настъпила давност,а извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание. Този факт не може да остане незабелязан. Приемането на посочените закони извън преклузивния срок е извършено без правно основание.Тези кодекси и закони са противоконституционни и нищожни и не могат да пораждат никакви правни последици. Поради това не може да изисква и да се налага под страх от санкция да бъдат спазвани. Този извод следва и се налага и от прокламираното в чл.5 алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България право: „чл.5./1/ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. /2/ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.” Иначе казано, с разпоредбата , на чл.5 ал.1 и 2 , Конституцията на Република България отменя посочените по-горе, свързани с уредбата на съдебната власт : Закон за съдебната власт, Гражданско процесуалния кодекс, Наказателно процесуалния кодекс, Административно процесуалния кодекс, Закон за адвокатурата и Закон за правната помощ като приети извън срока, разпореден в § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г/. Изложените правни аргументи се отнасят и до Конституционната отмяна на цялостното законодателно творчество на всички народни събрания, след 13.07.1992 г. и до днес. След като тези актове се отменят от Конституцията, то съдии, прокурори и следователи не са несменяеми, а съдебната реформа прокламирана в Конституцията на Република България не е осъществена. От изложеното следва и извода, че съдебната власт в Република България не е легитимна. Липсата на легитимност на съдебната власт, обаче, води до множество проблеми и отрицателни последици свързани с другите власти – законодателна, президентска, изпълнителна / централна - правителство и органи на местно управление/ и др.