Крива логика: „Генетично“ добри или лоши (Genetic fallacy)

Този неприемлив аргументационен недостатък за пръв път е описан в литературата на ХХ век, заради което носи масово прието английско, а не латинско название. Но това, че тази крива логика е разгледана сравнително отскоро сред философите, съвсем не означава, че е ново явление. Със сигурност обаче в наши дни има небивало разпространение сред смятащите се за „умнокрасиви“ и „пробудени“ (woke), като с всяка следваща година добива все по-злокобни проявления. Едно от тях е пълната невъзможност на тези „генетично“ кривомислещи да разбират контекст, а друго е кривата им философия за премахване или потискане на противника в спора и дори заличаването му от историята.Show more

Някои философи разглеждат Genetic („генетичната“) мисловна заблуда като основната, от която произлизат Ad hominem (личните нападки) и Argumentum ab auctoritate (позоваването на авторитети). Действително и тук насрещната страна в спора или дискусията опитва да „събори човека или източника, за да елиминира неудобните аргументи“. Но има и няколко съществени разлики, заради които съм убеден, че „генетичната“ крива логика трябва да се разглежда като самостоятелен и обособен недостатък:

При Ad hominem имаме атака срещу личност, с която полемизираме. Целта е (основателно или не, в контекста или не) да се създаде негативен образ на опонента, така че да се посее съмнение сред публиката и за аргументите му. При Genetic също може да има такава атака, но може да имаме и обратната цел: да се създаде положителен образ на даден източник или аргументите му, като самият положителен образ да се използва като основен аргумент.

Последното на пръв поглед звучи като Argumentum ab auctoritate, но това не е класическо позоваване на авторитет. Както съм посочил в примерите, човекът с положителния образ, на когото се позоваваме в аргументацията, може изобщо да не е известна личност. А може и да не е личност, ами да е някаква, компания, институция, идеологическо течение, медия и пр.

При „генетичната“ мисловна заблуда даже може да не става дума пряко за отделни хора или общества. В края на записа давам един пример и за крива логика от типа Genetic, при която извън контекста се „демонизира“ свастиката (пречупеният кръст), въпреки че в друг контекст същият този символ има почти диаметрално противоположно значение. В западната литература обикновено се дава и следният пример за неодушевени предмети:

„Брачната халка на жената в миналото е символизирала по-голяма халка, която е била поставяна около глезените на омъжените жени, за да бъдат оковани и да не могат да напускат дома на мъжа си. Това е лошо, това е робство. Следователно днешните жени не трябва да приемат брачната халка на сватбата си.“

Този пример показва как нещо от миналото се използва, за да отрече или да признае явление от настоящето, без да се взима под внимание, че днешният контекст и съвременните разбирания и мотиви на хората могат да нямат нищо общо с тези от миналото. Важи и за брачните халки, и за други вещи, символи, идеи и тъй нататък. Именно това приложение на „генетичната“ заблуда за „добри“ или „лоши“ предмети и мирогледи, а не само за „добри“ или „лоши“ хора, е това, което особено я откроява и разграничава от личните нападки и позоваването на авторитети.

* * *

Предишните епизоди в блога: https://www.otizvora.com/tag/kriva-logika/

* * *

Този епизод използва фрагменти от музикалното парче:

Brighter Days by Broke in Summer https://soundcloud.com/brokeinsummer
Creative Commons — Attribution 3.0 Unported — CC BY 3.0
Free Download / Stream: https://bit.ly/3fgkiUc
Music promoted by Audio Library https://youtu.be/vu3J4O6gnEI