Hitler's Last Song - The Scums

Този път, от групата The Scums, един от най-великите мошеници в историята, нека чуем последната му песен.

Имах грандиозни мечти, о, да,
Стоманени орли, златни знамена,
цялата гротескна каша.

Танцувах с банкери в сенчести зали,
Докато рисувах свастики по рушащи се стени...

Ревах по балконите,
Разхождах се по сцената,
Но те дърпаха конците,
Аз просто изричах яростта си.

Хранеха ме с гръмотевици,
продаваха ми пламъци,
Но вземаха печалбите в името на някой друг.

Целунаха ми ботушите, после хукнаха към Цюрих,
Взеха си златото и ме оставиха в погребалната песен.

Говорех за чистота, огън и земя,
Но те искаха само петрол и стабилна ръка.

Мислите ли, че управлявах?
Бях управляван.
Отпечатаха лицето ми, след което ме използваха като инструмент.

Сега гния на тавана на европейския срам,
Докато те препичат нови войни с друго име.

Продадоха ме, о, каква шега!
Храниха ме с дим, оставиха ме разорен.

Умрях в огън, те процъфтяваха в костюми,
Сега съм просто прах под ботушите им.

Фашизмът е цирк, а аз бях клоунът,
Те аплодираха, докато аз изгарях града.

Те спечелиха. Аз крещях.
Мечтата? Болен.

Ти! Момче в черното палто, погледни настрани.

Не смей да маршируваш там, където някога се люлеех.

Не бях силен, не бях мъдър,
Просто марионетка с по-шумни лъжи.

Имаха нужда от чудовище...
И аз се вписвах в калъпа.
Но чудовищата умират,
Докато пазарите се държат.

Продадоха ме, шампанското е студено,
Окачиха ме, после купиха още злато.

Бълнувах, крещях, претендирах за трон,
Но накрая умрях сам.

Сега децата носят ботуши, които не разбират,
Докато костюмите преначертават линиите на чужда земя.

Затова пейте! Пейте за моето падение!
И изобщо не вярвайте на униформите.

Не славата...
Не съдбата...
Само страх...
Само омраза.

Те написаха сценария...
Аз носех маската.
И когато действието беше свършено,
Те никога не погледнаха назад.