Айде бе, айде! Постановката на пиесата на Б. Шоу - Оръжията и човекът, режисьор - Малкович

"Айде бе, айде!"
Виждали ли сте някога пинчер да се дави в слюнки и се пъне на по-големи кучета, а след като го тупнат с лапа, "пали с 200", но вече със звуци, между вой и скимтене?
Е па, верно, артисти, ама...
Протестиращи срещу постановката на Джон Малкович или
Постановката на пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", чийто режисьор е Джон Малкович...
Срамно е в 2024-та година, някои "артисти" с треперещи гласчета, да желаят толкова силно да осмиват героизма на убити герои!!!
Това е срамно, г-н с претенциите за артист!

"Г-н Малкович вместо да се шокира, да се замисли, защо се случва това. Не, не е заради пиесата.
Пиесата е явно поръчкова.
Съединението на България се случва, въпреки желанието на великите сили да има такова.
Естествено е да поръчат на някоя "звезда", да осмее събитията. И да, смехотворна е.

Смехотворно и нелепо е, да се подигиграваш с хигиенните навици на един народ,
при положение че до относително скоро преди написването на пиесата,
в твоята държава е било съвсем нормално, да си изхвърляш съдържанието на нощното гърне от прозореца на улицата.
Смехотворно и нелепо е, да носи аристокрацията перуки,
за да не се разпространяват нещата, живеещи по главите им,
докато се поливат с парфюми, специално измислени да подтискат естествените ухания.
Смехотворно и нелепо е, да подиграваш с неграмотност един народ,
дал писменост на половин континент
и докато Черноризец Храбър е писал "За буквите",
в твоята държава (която още не е съществувала),
да драскат с ножките си по дърветата поредица от 2-3 руни на кръст.
Не тук е заровено кучето, господине.
Проблемът г-н Малкович е, че премиерата на пиеса, осмиваща народ в държавата му
е поставена от режисьор със сърбо-хърватски корени
на датата, на която са се случили реалните събития на една нелепа сръбско-българска война,
режисирана от тези велики сили, част от които е и авторът,
докато те успешно си затварят очите.
В най-добрият случай това би било проява на лош вкус.
В най-лошия - платена провокация. Вие преценете господине, каква е истината.
Българите правят това сега, защото си мислят, че е второто.

Какво би се случило г-н Малкович,
ако немски режисьор с японски корени, представи на 7.12 на Бродуей постановка осмиваща некадърността на американската армия при защитата на Пърл Харбър?

Какво би се случило, ако Вие поставите пиеса на 14.07 в Париж,
осмиваща френските революционери, нападащи Бастилията, въоръжени с пълни нощни гърнета, докато роялистите скрити във Версай, се дръгнат по пълните с въшки кратуни?

Дали тези режисьори, ще могат дори да си тръгнат от въпросните страни?
И там ли протестиращите ще бъдат Ганьовци, неразбиращи нищо от изкуство и русофили?"

"Тази постановка е сваляния след протести в Европа през 1921 и 1924.
Репортажи за нея и антибългарския и характер има през 2008, когато Малкович я поставя в Ню Йорк - българите сме неговия Борат, с осмиването на който иска да блесне.
Напълно умишлено и провокативни за премиера на спектакъла е избрана героична за България дата.
Бясната страшна пенсия иска да покаже, че дори и победители на бойното поле българите си остават варвари и простаци, които дори нямат хигиенни навици.
В действителност постановката на Малкович беше излъчена в интернет и се видя, че е пълна боза.
Дори да изключим съдържанието и, като качество постановката няма място на сцената на Народния театър."

- Ние не щем да я гледаме!
- Гледайте я!
Демокрация? Ами то при "тоталитаризма" беше задължително гледането на разни неща, другарю!

Лорд Донатън седи в чакалнята на гарата и пуши пура. Към него се приближава един от служителите и го пита:
– Знаете ли да четете, господине?
– Струва ми се, че знам!
– Тогава не виждате ли надписа на стената: „Пушенето забранено”?
– Разбира се, че го виждам! Но не мога да изпълнявам всичко, което е написано по стените.
Ето например на онзи надпис пише:
"Носете сутиени „Триумф”. Вие носите ли такъв?

"Само преди две седмици писах за предстоящата тогава премиера на постановката „Оръжията и човекът“ в Народния театър под режисурата на Джон Малкович.
Завърших с надеждата, на която сама не вярвах, зрителите да бъдат достойни и себеуважителни и да не посетят този спектакъл.
Е, днес беше премиерата.
Поради обстоятелства известни на всички, тя се състоя без публика и в салона присъстваха само журналисти, чрез които представлението се излъчваше директно онлайн.
Първоначално нямах намерение да гледам, защото и без това си загубих времето да чета пиесата преди това, но все пак полюбопитствах.
И ето на, сега искам да се отрека от горните си думи.
Искам този спектакъл да се гледа.
Искам да го гледа Тео Ушев.
Всяка вечер.
Даже по няколко пъти.
Искам даже да седне на сцената заедно с Малкович сред декора.
Да седне и да си остане там.
Искам да го гледа Хаджигенов, който заплашва, че ще отиде още утре.
Искам да го гледа Станкушев. Той пък ще отиде не само утре, а на всяко следващо представление.
Искам да го гледат Петков, Божанков, Мирчев, Лозанов, Генов, Бимбалов, Инджев,
дето си късат ризите от антибългарско възмущение.
Искам да го гледат всеки ден.
Да гледат с разбиране.
После да пишат преразказ.
Преразказ с разсъждение. И пак да гледат, и пак да пишат.
Тази вечер аз открих най-прекрасното отмъщение за всички горни и подобните им. Няма нужда от протести, няма нужда от къмъни и дърве. Два часа в салона на Народния театър са по-страшни от всичко най-лошо.
Малкович не просто е избрал пиеса, с която да уязви българите. Това е най-малкото. Той е търсил най-тъпата пиеса, която е създавана и поставяна някога или някъде. И не е спрял дотам. След това със специфичната си усмивка, признак не на би-, а на мултиполярност, внимателно е определил най-бездарните актьори в българския театър. За някои даже не съм сигурна, че биха могли да бъдат актьори. Те са или статисти, или натурсчици. Всеки е бил проверен поотделно дали има някакъв говорен дефект, дали има скороговорка, дали говори нечленоразделно, дали жестикулира налудничаво и най-вече дали може много, ама много да крещи, да крещи истерично. И едва, когато се е убедил в наличието с излишък на всичко от предходното изречение, ги е пуснал на сцена. После е убедил тези т.нар. актьори, че могат да правят каквото си искат на сцената, но в никакъв, абсолютно в никакъв случай не трябва да изграждат образ. И така доволен от всичко спретнато, ни го представи премиерно.
Затова аз промених желанието си. Всички, които доведоха Малкович в България, за да си прави тази преднамерена подигравка, всички сноби, позьори и псевдокултуртрегери, всички либерало-глобалисти в имитационен период, всички които припадаха по гастрола на Малкович и го галеха отдалече по улиците, всички, които тази вечер обиждаха съгражданите си и се извиняваха на Малкович заради своите, всички те заслужават да останат вечните зрители на „Оръжията и човекът“ поставена в нашия национален театър.
И не на последно място. Всички те заслужават поименно актьорите: Димов, Тепавичарова, Славчева, Петков, Митева, Пепеланов, Трендафилов, Костов.
Тази вечер много профили си изографисаха Малкович на профилната снимка. Не е достатъчно. Искам ги с тази снимка на ревера, на гърдите, на челото. Искам споменатите актьори където и когато се появят занапред, първо да се покланят на Малкович и да му благодарят. Защото той ги унижи така, както и собственото им бездарие не можа.
Аз лично се колебая дали да не си сложа за снимка на стената директора Василев или министъра Тодоров. С мишкуването и театралниченето си тази вечер те се опитаха да ме заличат като човек с пиетет към културата и изкуството. Затова не искам никога да ги забравям, а когато ги забравя за миг, поне да мога да ги използвам за цел на стреличките от дартс.
На финала малко смирение. Поклон за помена, с който днес погребахме най-стария и достолепен столичен театър – Народния театър „Иван Вазов”. Театър чиито директори са били Пенчо Славейков, Владимир Василев, проф. Михаил Арнаудов, негови драматурзи - Пейо Яворов, Николай Лилиев, проф. Александър Балабанов, Димитър Подвързачов, и режисьори - Кръстьо Сарафов, Николай Масалитинов, Гео Милев, Стоян Бъчваров, Боян Дановски.
В театъра тези колоси вече ги няма. Дори духът им си е отишъл. Днес там бяха само Малкович, Василев и осмина тъжно безпомощни актьори." - Мила Герасимова

Джони, аз пък съм в шок от това, че някакъв варварин,
дошъл от държава, която даже няма собствен език,
се шокира от факта, че народ с хилядолетна записана история може да има достойнство!