Робърт МакКамън- Границата 3 част Аудио Книга

Фантастика

Много добра книга. Препоръчана от Urantia. Книгата е антика.

Границата между световете, границата на битката, границата е Земята.

Какво ще направиш ако разбереш, че утре светът, който познаваш, ще се промени завинаги и връщане назад няма?
Да живееш на Границата не е лесно. Светът е в хаос, изтреблението е повсеместно, Земята се връща към първобитните си години. Благодарение на битката меджу две враждуващи извънземни раси, които лично аз намирам за впечатляващи! Лекият ми спор се оказава, че се води на Границата, която за нещастие на всички земляни е точно нашата планета и опустошението е тотално. Хората живеят на групи и се спасяват кой както може. Докато не се появява Итън. Като на филм преминават първите сцени – Итън без спомени насред нощно поле и вилнееща нощна бура, примесена с поредната битка между горгонски кораб и мъгляви пехотинци. Бягайки от сражението Итън попада в комплекса „Пантър Ридж“ сред група оцелели и тогава…силите му се пробуждат. Сили, които сякаш са създадени, за да защитят човеците и да противостоят на извънземните. Истината е, че Итън не е точно човек, но няма да издавам какво е, защото разкритието е потресаващо феноменално! Изключителен МакКамън, който достигна до сърцето на една от най-големите конспирации!

Ще започна с извънземните, тъй като са ми фаворити. Въображението на Робърт МакКамън е сътворило нещо, което ме кара да желая тези извънземни да са реални! Горгоните и Мъглявите – две коренно различни раси, всяка със своите силни и слаби страни, вкопчени в многовековна битка, която сякаш няма край. Горгоните с техните живи кораби са повече от плашещи – излезли сякаш от нечий кошмар, те се усукват и преплитат, огневата им мощ е абсолютно унищожителна и се равнява само на тази на Мъглявите. На мен те ми бяха по-любимата извънземна раса. Дали заради хуманоидната форма или заради уникалната способност да се „замъгляват“ и да стават неуязвими, или заради върховните им шлемове и костюми, които ги правеха още по-потайни, а може би пък заради фантастичния им арсенал, но Мъглявите бяха расата, която исках да победи. Обрисувани като страховити бойци като че ли нямапе сила, която да спре този десант. Но както винаги, доброто трябваше да победи…

Итън бе изключително харизматичен и приятен като персонаж – необяснимите неща, които се случваха с него, промените, през които премина, силите, които получи, го превърнаха в някого, с когото би искал да бъдеш ако настъпи подобен Апокалипсис. На бял свят изплуваха едно по-едно умения кое от кое по-полезно, че дори и способност да отблъсне извънземни. Постепенно се разкри защо тези дарби се проявяваха като едно своеобразно пробуждане, но това ме натъжи, тъй като знаех, че наближава краят, а не исках историята да свършва. Но в крайна сметка противопоставянето беше точно това – Итън срещу извънземните и някой трябваше да победи, дори с цената на саможертва.